Page 22 - КАРАВЕЛОВчета - брой 2

ТВОРЧЕСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ

Моят град Обичам те, моренце! Моят град е моето вкъщи
Там живея,играя и тичам.
Обичам те, море любимо! Там не виждам големите къщи.
Обичам моя роден град Бургас Обичам твойто морско синьо, На русалка по-скоро приличам.
и всяко лято преживяно! обичам златния ти пясък,
С приятели в морето да играя, обичам твоя слънчев блясък.
на пясъка рисуваме на воля, И морето, и пясъка златен
но изведнъж вълна голяма, Обичам с другите деца са моят свят най-прекрасен.
изтри рисунката и замъка на мама. да бягам боса по брега.
На моста се качихме с рибарите Обичам бързо да се гмурна, Аз съм чайка в небето.
и с въдици в ръка ний рибки уловихме. с ръчички аз да те прегърна. Аз съм вятъра шумен.
Весело се кискат на брега децата, Моят дом е морето.
махат, нещо иска, скачат във водата. Обичам шарените лодки Аз съм Бургас и детето!
Кой с пояс и дюшек, как плуват по вълните
всеки бяга и не чака ред. кротки. Витория Йорданова , Iв
А вечер в Морската градина Обичам с моите другари
за всекиго по нещо има,
кой с китара в ръка, кой танцува по да гледам старите рибари.
брега. Обичам нощем светлините
Аз обичам моя роден град Бургас, на как трепкат нежно по вълните
игри и смях богат, на забави весели и денем чайките как крякат.
безчет
и в ръка сметанов сладолед! Обичам те, моренце, всякак! Витория Йорданова, 1в клас

Деница Дубарова, 4а клас Дария Димитрова, 3б клас

Никулденска приказка
Преди много, много години в един обикновен ден, се случи нещо невероятно.
В ранни зори шестима рибари тръгнаха за риба. Те бяха облечени с широки дълги панталони с големи
джобове. Носеха рибарски шапки и наметнати мрежи на гърба си. Младите мъже подготвяха своята малка
лодчица. В нея оставиха въдиците си и отплаваха в морето.
Слънцето проблясваше в синьо-зеленото море. Гларусите обикаляха и търсеха храна. Малката лодка на
рибарите се движеше бавно, а те бяха щастливи, защото уловиха много риба.
Денят се очертаваше хубав. Чуваха се само веселите младежи. По пладне обаче сив облак скри небето.
Слънцето вече не се усмихваше. Гларусите си тръгнаха, а морето стана неспокойно. Големи вълни се изправиха
пред рибарите, усмивките им се изтриха от лицата. Загърмя се. Страшна буря настана. Малката лодка се
поклащаше наляво-надясно. Рибарите се държаха здраво за нея. Водата започна да влиза в лодката. Вятърът
духаше силно.
Най-младият от мъжете се подхлъзна и падна в морето. Другарите му крещяха от мъка за загубения си
приятел.
Изведнъж нещо проблесна. Светна светлина. Какво ли ставаше? Кой ли бе това? Свети Николай
Чудотворец се носеше в небето. Със своите чародейни сили той спаси удавилия се рибар. Момчето оживя и се върна
на лодката.
Преди да си тръгне спасителят кимна и се усмихна.
Сивият облак изчезна. Слънцето пак пекна. Гларусите се върнаха. Вече не гърмеше. Морето стана
спокойно. Старата малка лодчица продължи да плава бавно, а рибарите се спогледаха и се прегърнаха.
Така Свети Николай Чудотворец стана покровител на всички рибари и моряци.
Симона Николаева Петрова

VI клас
22