Page 16 - КАРАВЕЛОВчета брой-1

ТВОРЧЕСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ

Приветливост, слънце, море…
Седя край брега на морето и още си спомням за
малките деца на плажа, които тепърва усещаха
I г клас нагорещената обич, любовта към морето. Виждах как те
оставят отпечатъците си до морето и не ги търсеха повече.
То пък ги прибира и заключва в своя таен свят.
Помня как морските чеда строяха замъци небесни с
три кули и един войник, мост и знаме.
Не забравих малките четирикраки приятели, които
намираха своята свобода край брега.

Те тичаха в кръг, радваха се, а ушите им се люшваха назад. Слънцето светеше в бляскавата
им козина и в необикновените им тъмни очи. Приятелите оставяха своите стъпки в топлия пясък,
докато тичаха до безкрайното море.
Тези дни бяха топли и изпълнени с щастие, възхищение и любов. Само на някои морето разказва
своите тайни и само някои го слушат. А какви са тайните ли? Може би за десетките хиляди

безкрайни пътешествия на морето. Може би за някоя русалка със сини светли очи, с къдрава руса

коса, със зъби като сняг, с алено червени бузи, с дълга синьо-зелена светла опашка. Русалка ли казах?
Те не съществуват ли само в детските приказки или в легендите за морето? Опитват се да хванат
някой от гражданите на морето. Но то не им се сърди…. Може би са за неуморните рибари с
малките си кафяви лодки с червен флаг, който се вее.

Тайни за гларуси, плаващи в него.
Тайни за медузи.

Тайни за пазачи, стряскащи децата.
Тайни за златни рибки, за които и в приказките се говори.

Ах, синьото море, лилавото и синьо-зелено море. Ах, сините вълни, ах белите гларуси. Те ми
нашепват само едно… ела, ела, ела!
Симона Петрова, VI клас

I в клас I в клас

КОМПЮТЪРНИ РИСУНКИ

Младен и Радослав, III г клас
Борис и Сара, III г Ива, III г клас
клас

16