Page 2 - КАРАВЕЛОВчета - брой 2

ТЕМАТА НА БРОЯ

Времето около Коледа е най-вълнуващо. Усетете духа на Коледа по света и у нас! Почувствайте
магията на празника, като прочетете любопитни факти, подбрани и представени от редакторския ни

екип.

Бъдни вечер преминава в приготовления за празничната коледна вечер.
Мъжете колят прасета, а жените месят хлябове. Готвят се нечетен брой
постни гозби и се вари жито. За тракийските земи това е втората кадена
(одимена) вечер, а за останалите краища – първата. Празникът още се
нарича Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич и
Крачун.
През този ден селските домове се посещават от коледарчета, заради което
празникът се нарича Детешка Коледа. Всяко момче носи коледница
(дрянова пръчка, гега). Щом те влязат в къщата, стопанката ги посреща със
сито, пълно с пшеница. Тя посипва децата със семена докато те тропат с
Дарина Хаджиева, III б коледниците си по прага и благославят:
клас

„Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“
Важно задължение на домакина е да отсече Бъдник – дебело дърво, което трябва да гори цяла
нощ, както и през останалите коледни нощи. В миналото дървото е било увивано в бяло памучно
платно и е било миросвано.
Стопанинът тържествено влиза вкъщи, носейки дебелото дърво. Той казва: „Славите ли млада
Бога?“. Жените пък трябва да отвърнат: „Славим, славим, добре си дошъл!‘.
Вечерта бъдникът се слага в огнището, запалва се и се поддържа непрекъснато. Останалата
пепел се запазва, защото се смята за магическа. Стопаните я посипват по нивите за плодородие.
Върху масата стопанката нарежда обредния хляб (наричан още боговица, богова питка,

божичник, светец, и харман). Хлябът се прави с мълчана вода, налята от селската чешма от момата в
семейството докато не говори. Брашното се пресява три пъти. От тестото се оформят нивите и
домашните животни. Освен обредния хляб, момата меси и превит хляб-кравай за коледарите. Под
трапезата се разстила слама, символизираща кошарите на животните при раждането на Христос. Тази
слама не се хвърля, тя се поставя под дърветата за плодородие.

След като трапезата е подредена, най-възрастният член на семейството взема палешника на
ралото, (металната част на ралото, наподобяваща острието на мотика), слага в него няколко въглена
и тамян (тамяна е ароматна смола ) и три пъти прекадява къщата и двора. После палешникът се оставя
с няколко въглена зад вратата. Въглените са за лозята, нивите и домашния добитък. На следващия ден
домакинята проверява кой въглен е угаснал, което е знак за добра реколта. Ако въглена е почернял,
предсказанието е лошо.

Преди да започне угощението, стопанинът вдига с две ръце обредния хляб
над главата си и почва да благославя. После той разчупва хляба. Една част се
поставя пред домашната икона, друга при добитъка за здраве. По голяма част
1
1 се изяжда от семейството. Ако някое от децата кихне по време на вечерята,
2 стопанинът му обещава едно агне.

Димитър Великов, VI клас
2