Page 17 - КАРАВЕЛОВчета - Коледна книжка

Калин отиде при баба си и тя тази къщичка, няма какво да му пре-

бързо му даде няколко задачи. Зарад- чи, а и баща му все повтаря, че вече е
ва се жената, наистина имаше нужда голям и може сам да се справя с всич-
от помощ в приготовленията. ко.
Привечер бабата на Калин вече „Да, така е –извика Калин- Аз съм
се беше умори, седна на стола до ка- на седем години и ще се справя, Рож-
мината и докато чакаше да изстине деството ще е за всички!”
чаят, който си направи, задряма на Той влезе в работилницата и за-

креслото. Калин я зави с едно меко почна да майстори къща за птици по
одеяло и седна тихо до прозореца. схемата на дядо си. Мина час и ето
Уличното осветление тъкмо светна, къщата за птици е готова. Усмихна се
беше навалял и сняг, не много- кол- Калин , бузите му бяха червени от
кото да покрие улиците и да заскре- студа в работилницата, но така грее-
жи дърветата. Красиво беше навън, ха от усмивката на щастие и доволст-
бяло, чисто, светлината на уличните во. Той отиде до прозореца на къщата
лампи се отразяваше по снега. Гле- и погледна през него. Баба му още

дайки навън, Калин видя няколко спеше, върна се в работилницата, взе
врабчета да подскачат по снега, да се къщата и я занесе до стария орех,
гонят едно друго, да литват към дър- след това взе дървената стълба и се
ветата и отново по снега, сякаш тър- качи на дървото, постави къщата,
сеха нещо. както бяха говорили с дядо си. Малко
На Калин му стана мъчно за тях, след това започнаха да идват врабче-

замисли се как добре щеше да стои та.
къщата за птици на стария орех и как -О, здравейте! –бодро ги поздра-
добре щеше да си живеят там. Даже ви Калин.
всичко беше готово, само да се сгло- Врабчетата се натрупаха около него,
би. сякаш чакаха да им даде нещо.
-Ами да!- извика Калин и погледна -Просо ли искате, сега ще доне-
към баба си. са… и вода ще взема!
Тя беше така уморена от деня, Калин взе семена и вода и ги

че изобщо не помръд- постави в хранилката. Врабчетата
на от шума. Калин я веднага започнаха да кълват и да чу-
погледна, сложи дърва руликат. Детето се усмихна , зарадва
на камитата и тихо си се , слезе от стълбата и се върна в ра-
облече якето. Излезе ботилницата, за да прибере и почис-
навън и тръгна към ти. Почти привършваше ,като чу гла-
работилницата на дя- са на баба си:

до си в края на двора. -Калине, Калине , къде си, момчето
Застана пред врата и ми?- викаше баба му.
се замисли защо ли да
не я направи той сам