Page 12 - КАРАВЕЛОВчета - Коледна книжка
P. 12

„ Мили, дядо Коледа! Пиша ти, защото аз вярвам в теб, вярвам, че съществуваш, че мо-
           жеш да правиш чудеса и че по Коледа те се случват! Аз не искам никакви подаръци за се-
           бе си. Само моля те, върни вярата на хората по света, направи ги по - щастливи, дай им
           поне мъничка  надежда, че всичко ще се оправи. Нека тъгата да изчезне, радостта и вяра-

           та да се завърнат. Всички да бъдат, здрави, щастливи и да живеят в мир.

           Ще те помоля и още нещо, ако може на тази Коледа да има поне мъничко сняг.
           Покажи на моето семейство, че ти съществуваш, че си истински и можеш да правиш чу-

           деса.

                                                                                                                                   Твой вярващ Тим“



                   Белобрадият старец, с насълзени  очи, разбрал защо децата не изпращат писма,
              какво става по света.

                   Бързо облякъл своето коледно костюмче, сложил червените си лачени ботуши,
              пухкавата топла шапка и тръгнал към шейната и еленчетата. Взел решение да се пока-
              же на родителите на Тим. Вместо големия червен чувал, грабнал една стъклена кутий-
              ка, в която сипал трицветен вълшебен прашец за извънредни ситуации: бял за здраве,
              зелен за щастие и златен за мир за всички.

                     Впрегнал еленчетата в шейната и тръгнал по света. Вместо подаръци във всеки
              комин изсипвал от прашеца. Времето минавало много бързо. Оставал още час до Ко-

              леда. Тим и семейство му били на трапезата все още, но настроението им  не било
              празнично като в други години. Той станал и вече с нетърпение започнал да гледа
              през прозореца със същата надежда, с която бил написал и изпратил писмото на Дядо
              Коледа.

                    Точно пет мин преди да удари дванадесет часа в полунощ завалял сняг. Момченце-
              то почти било задрямало. Като видяло чудото, извикало своите родители. Те изтича-
              ли и в момента, в който погледнали, освен снежната покривка на земята видели в не-

              бето ярка светлина - шейна и еленчета, а вътре седял  Дядо Коледа. Той им се усмих-
              нал, махнал за поздрав, поклатил глава и после изчезнал. Това, което те усетили, било
              чувство на топлина, любов и най-вече вяра в доброто!

                   След тази нощ всичко било различно, но този път към добро. Болестта изчезнала,

              хората станали усмихнати, по света имало само здраве, щастие и мир!

                   Това за Тим била най-запомнящата се и вълшебна Коледа!

                                                                                                                Мартин Бошнаков ІVв клас
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17