Page 7 - КАРАВЕЛОВчета - Коледна книжка
P. 7

Историята на Джейн преди Коледа



                   Сняг валеше над малкото градче Трейн. Всички празнуваха. Играеха се танци,
         пееха се песни. Нищо не попречи на гражданите да се веселят- дори и пороят,  който се

         изсипа.
                   Моята  приятелка  Джейн  беше  там  и  се  веселеше,  сякаш  никога  не  е  празнувала
         Бъдни  вечер.  Тя  беше  странно  момиче,  беше  по–силна  от  всички  момичета  в    цялото
         училище, а когато се ядоса, брои до три, за да се въздържи от бъдещи грехове. Реших, че
         ще разбера защо е така гневна, имах няколко часа да разбера.
                    На Коледа сутринта щях да я попитам дали нещата, които съм разбрала, са верни.
                    Тръгнах от къщата им, помолих майка ѝ Трис да ме пусне у тях, за да мога да сни-
         мам  помагалото  по  български  език.  Това  беше  най–удобният  момент,  защото  Джейн
         празнуваше навън. Тършувах из стаята ѝ, но не успях да намеря нищо друго освен стран-
         на книга за извънземни. За момент си помислих, че е извънземно, но не можех да съдя,
         без да имам точни доказателства. Започнах да разговарям с майка ѝ:
            - Защо дойдохте да живеете в Трейн?–попитах аз.
            - Защото ми предложиха по–хубава работа тук.– отговори Трис.
             - Ами приятелите на Джейн,  не ѝ ли беше трудно без тях?– настоятелно разпитвах.
             - Тя нямаше приятели.
                Този  отговор  така  ме  наплаши,  все  едно  Джейн  е  отвела  приятелите  си  на  своята
         планета.
                 Времето напредваше, а аз бях доникъде. Нямах избор, оставаха точно 20 минути до
         сутринта с подаръци, които чаках цяла година. Трябваше да отида при нея и да искам
         отговори на въпросите. Видях я отдалеч и ѝ извиках:
              - Джейн, изчакай ме…..Имам да те питам няколко неща …
                Реших, че ще я питам направо и няма да увъртам:
              - Джейн, ние сме приятелки от сравнително доста време и нищо няма да промени
                мнението ми за теб. Знам, че е странно, но имаш ли нещо общо с извънземните?
                Джейн ме изгледа странно и започна да се смее.
              - Тея, как можа да си го помислиш, аз съм нормално момиче.– отговори ми Джейн.
               - Ами в стаята ти имаше книга за извънземни и си най–силното момиче в цялото
                училище.–отговорих ѝ аз със страх в очите.
                - Тея, опитвам се да науча малко повече за извънземните в това в училище, защото
                тренирам карате от доста време
                   В този момент настъпи 00:00 часа. Всичко беше супер- приятелката ми беше    доб-
         ре и ще имам подаръци на този свят ден.




                                                                                 Ванеса Младенова Стоянова
                                                                                                                      VІІб клас
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12