Page 11 - КАРАВЕЛОВчета - Коледна книжка
P. 11
Вярата в доброто по Коледа
Сега ще Ви разкажа една история...
Било малко преди Коледа ...
Тази година била много различна, имало болест, която правела хората
по света тъжни, изпълнени с мрачни мисли. Всички се били затворили в
себе си, загубили вяра в доброто и не можели да повярват, че все още мо-
же да се случи нещо хубаво. Хората не вярвали, че стават чудеса, че Дядо
Коледа съществува...
Семейството на Тим също изпитвало тъга, макар че Бъдни вечер и Коле-
да били съвсем близо... Тим се надявал, че всичко ще се оправи ,че всички
хора по света ще са здрави, щастливи и ще могат да си върнат вярата в
доброто. Изглеждало така, сякаш че единствено той вярвал все още в Дядо
Коледа, в този белобрад старец с румени бузи, широка усмивка, кристално
сини очи и големи кръгли очила . Да, така изглеждал той в очите на Тими
и най-вече бил вълшебникът, който изпълнява желания, прави и оставя
подаръци.
А някъде там, в северното полукълбо, до прозореца пред камината, в сво-
ето кожено кресло, стоял един старец. Това бил наистина Дядо Коледа.
Но нещо липсвало. Изражението му било тъжно, липсвала усмивката му.
Защо ли?
Нямало писма с желания за подаръци от нито едно детенце... Дните, часо-
вете минавали...
Дошъл 24 декември. Точно 12ч. на обяд, белобрадият старец отново сед-
нал на креслото срещу камината и погледнал огъня тъжжно. Изведнъж се
чул шум, който идвал от вън, от пощенската кутия. Дядо Коледа я отвори-
ли не могъл да повярва на очите си ! Вътре имало едно писмо от Тими.
Старецът развълнувано го грабнал и го прочел на един дъх. А в него пи-
шело:
