Page 13 - КАРАВЕЛОВчета - Коледна книжка
P. 13

Коледен  ангел

                    Всичко беше потънало в мрак и тишина, в очакване на Коледа. Само една звез-

                да в небето  огряваше опустялата гора ,която беше  застлана с   пухкав сняг под
                танца на снежинките. Те  тихо  се сипеха   и трупаха покрива на  малка къщурка,
                сгушила се  между дърветата.
                     Коминчето пушеше, а през прозореца  мъждукаше  слаба светлина.
                     Един ангел, с прекрасни бели крила като снега  се спусна  откъм  звездата и
                надникна през прозореца.  Вътре близо до огнището стояха  баба и дядо, умисле-
                ни и натъжени.  Дядото Джак лапнал незапалената си  лула се бе вгледал  в иск-
                рите, които изскачат от огъня, а баба Мери, хванала своите куки, стоеше, без да
                плете на тях. Само малкото черно коте  подскачаше  и търкаляше кълбото  ѝ.
                    Те от месец  очакваха идването на своите внуци за Коледа. От дни бяха започ-
                нали с приготовленията за празника. Украсяваха   елхата, която въпреки възраст-
                та си, дядо Джак сам беше отсякъл от гората и  с шейната  я беше дърпал в дълбо-
                кия сняг.
                    А баба Мери  от ранни зори печеше джинджифилени  човечета, канелени киф-
                лички и още  куп сладкиши, печена пуйка и любимите на внуците ѝ сладки кар-
                тофи.
                    Дали ще дойдат, Джак?- попита   Мери, гледайки към вратата.
                    Не знам! Тези дни валя много сняг,  пътеките са затрупани, може би няма да
                успеят- въздъхна дядо Джак, като отново лапна незапалената си лула.
                    Но нали по Коледа се случват чудеса? - каза тихо баба Мери,  като бутна очила-
                та си и се  захвана да плете, въпреки че очите ѝ се насълзиха.
                 Една сълза се отрони от  очите на ангела, който надничаше отвън  и падна като
                ледена капчица, а снегът не спираше да вали. Снежинките  танцуваха ли танцува-
                ха своя танц, сякаш бяха на бал.
                     Той  бавно  се  отдръпна  от  прозореца  и  седна  върху  един    клон  на  близкото
                дърво, което се огъваше под тежестта на снега. До него боязливо се приближи
                катеричка и го попита:
                     - За какво толкова   мислиш?- като постоянно мърдаше, защото ѝ беше студе-
                но.

                     -   Как  да  помогна  на  Джак  и  Мери,  толкова  са  тъжни.  С  такова  нетърпение
                очакваха  внуците си, а те не могат да  стигнат до тук заради  снега, всичко е зат-
                рупано.-обясни ангелът,  като сгуши  замръзващата катеричка с крилата си.
                     Те постояха малко мълчаливо  и изведнъж катеричката подскочи!
                      - Сетих се как да им помогнем. Ще помолим  всички животни, които могат  да
                минат да отъпчат  пътеките. Аз не мога, но мога да   съобщя на част от тях, а при
                другите ще отлетиш ти.
   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18