Page 13 - КАРАВЕЛОВчета - Брой 3
P. 13
УЧИТЕЛИ – СЪВРЕМЕННИ
БУДИТЕЛИ
На какво учите децата, докато са в училище?
Работата с децата в училище е извор на енергия, Да разграничават доброто от злото, красивото от
реализираме заедно проектите си с много труд и грозното, достойното от недостойното, приятелството от
дисциплина, отговорност и всеотдайност. лицемерието, истинските ценности от преходните
увлечения и фалшивите стойности. Аз много държа на
Говорим за красотата в танцовото изкуство, за честността, откровеността и ненавиждам лъжата.
богатството на българския фолклор и колко е Изграждам приятелски отношения с учениците си и те
важно да съхраним традициите си. Работата ни е често ме правят свой довереник на чувства и емоции.
екипна и в танца са зависими един от друг, всеки Вдъхновявам ги и ги мотивирам да работят по-упорито, за
трябва да мисли за другия до него, за знае, да да постигат по-добри резултати. Стремя се да ги
внимава и съобразява. Старая се да ги променя подкрепям в решенията им и се интересувам от мнението
към по-добро, да различават добро от лошо, им. Добрият учител знае, че ако изгражда с любов и
грозно от красиво, че трябва да се уважават и да истина – онова, което изгради, ще трае вечно.
си помагат. На сцената това е неизбежно.
Бихте ли споделили някой забавен епизод от ученическите си години?
С гордост заявявам, че съм възпитаник на нашето
Да…много са. Мога да споделя как с училище и по-голямата част от живота ми е преминала в
нетърпение чаках да бие звънецът и класните му стаи. За забавна случка бих споделила
междучасието излизах пред целия клас в внасянето скришом на домашен любимец ( кученце) от
ролята на учителката от предходния час. един мой съученик в час по история (класната ни
Геометрията ми беше любима, чертаех на преподаваше по предмета), който го беше скрил в
дъската геометрични фигури, дадено, правила, ученическата си чанта. То вероятно беше заспало,
защото до момента никой не усети неговото присъствие.
обяснявах, изпитвах съучениците си, а те хем Но когато съученикът ми отвори чанта си, за да подаде
се смееха, хем отговаряха, хем и междучасие бележника си, а той го направи с явна неохота и няколко
не ползваха. Беше наистина забавно. минути се суетеше около нея и с това предизвика
отиването на преподавателката до чина му се случи
изненадата. Вероятно бяха събудили кученцето и при
бъркането в чанта може би от страх или защото се е
стреснало, но малкото паленце ухапа момчето, което
изпищя от болка. Госпожа Карагьозова го погледна
учудено и недоверчиво, и сама посегна да види какво се
случва в чантата. Нейната реакция беше силен писък,
изпускане на чантата и паническо отдръпване до
учителското бюро. Класът онемя. А от чантата, лаейки,
изскочи сладко, малко, рошаво и сънливо мъниче.
Всички мълчахме и очаквахме страшния скандал, който
щеше да последва. Може би щяха да изключат съученика
ни? Ала страховете ни се оказаха напразни, защото щом
го видя класната ни се разсмя, а ние си отдъхнахме и
също се разсмяхме. Скупчихме се около него и
започнахме да го галим. Но последствия имаше и
съученикът ни бе порицан и наказан със забележка
Симона Иванова, 4.б справедливо за нарушаване на дисциплината.
Ема Гочева, 4.б
