Page 38 - КАРАВЕЛОВчета - Брой 4
P. 38

ТВОРЧЕСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ



           Мечта                               Щастлива ученичка                     Училище любимо

           Имах мечта – училището.             В училище най обичам                  В училището ми любимо-
           Вече реалност е тя.                 на двора аз да тичам,
           „Първокласничка голяма съм!“ -      да бягам, да играя,                   Най ме радват госпожите.
           гордо казвам аз.                    а в часовете се старая,               Те ни учат, забавляват,
                                               защото госпожата мила е и строга.     и с любов ни озаряват.
           Щастлива съм с класа си             Когато кажа аз – не мога,             Ученето ни е песен
           и моите нови приятели!              тя хваща ми ръката                    щом сме с тях пак на есен.
           Заедно пишем, четем и играем.       и заедно се справяме с нещата.        Български и математика,
           Това изпълва ме с радост!                                                 музика или рисуване
                                               Щастлива съм, че съм ученичка!        все е забавление и
           И нека така задружни сме винаги!    Печеля купи и медали                  приключение.
           Да имаме свои постижения…           от състезания, конкурси и надпревари,   В класната ни стая често
           Да растем и мечтаем – за това       защото в нашето училище неповторимо   вие се хоро лудешко.
           какви ще сме, когато пораснем!      да се твори ни е любимо.              Ех, проекти! Ех, конкурси,
                                                                                     представления -
                                               Щастлива съм, че съм ученичка!        награди сипят се при нас!
           Училище, мило! Обичам те!           Раста умна и добричка,                Първенци сме ний във всичко,
           И моля те: „Отваряй вратите широко!“ -    радвам госпожата                ех, това е моят клас!
           за нас – децата, които жадни сме    и изпълвам с гордост                  Даниел Христов Христов, 2.
           за наука и знание!                  на мама и на татко сърцата.
                                                                                     А  клас
           Мария Костова, 1. В клас             Велизара Аделинова Симеонова, 2. Г
                                                             клас


           Училище, любимо!                                    Какво в училище ме прави щастлив?

                                               Аз съм ученичка във втори клас към основно училище „Любен Каравелов“. Там
           Училище, любимо и прекрасно,         прекарвам по девет часа на ден с моите учителки, съученици и приятели. Още
           със тебе аз набързичко пораснах.      от сутринта нямам търпение да стана от сън, да се приготвя и да тръгна към
           Научих се да пиша и да сричам                                   училище.
           и българските думи да обичам.
           Научих в теб истории омайни            Ученето понякога е трудно, но моите учителки са търпеливи и ни помагат.
           за българи велики, всеотдайни.         Показват ни как правилно да четем, да пишем , да смятаме. Често имаме
           Научих толкоз много нови песни,          занимания по интереси, където рисуваме, пеем и танцуваме, или пък
           разбрах, че музиката е чудесна.        изработваме различни изделия от пластилини, хартия и други материали.
           Научих се да пиша и числата                        Забавно е. Всеки ден научаваме нови неща.
           и даже вече много бързо смятам.
           Но най се радвам, честно да си кажа,   Разбира се, има време и за игри. Когато времето е хубаво, всички заедно
           на обед щом на двора се покажа.      излизаме на двора и се забавляваме. Даже оставаме да играем и след часовете,
           С приятелите весели да тичам,
           тогава аз най-много те обичам!                           Кристалина Узунова, 2.В

           Дария Димитрова, 3. Б клас



                                             Какво в училище ме прави щастлив?

                                        Сутрин, щом очи отворя и към часовника погледна аз,
                                             разбирам, че за училище дошло е време.
                                   Чантата си вземам и по познатия си път поемам в този ранен час.
                      Влизам в класната стая, а там с усмивки на лица ме чакат моите приятели, истински доброжелатели.
                   Щом влезе госпожата знам, че за пореден път, тя на знания нови ще ни научи, за да може всеки да сполучи.
             Времето минава и ето пак дойде последния час, за всички нас. Излизаме навън да поиграем , с приятелите си да помечтаем.
                                       А, когато дойде вечерта, най-после се прибирам у дома.
                             С усмивка на лицето си заспивам и с нетърпение очаквам пак, новия учебен ден.

                                               Жулиян Янков Божев,  4. а клас
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43