Page 42 - КАРАВЕЛОВчета - Брой 4

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Скъпи читатели,

На всеки 15 септември и 24 май „Върви, народе възродени“ оглася българските училища. Това е
една от най-известните и обичани песни сред българите, защото е свързана с един от най-светлите
празници Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Песента кара всяко
българско сърце да се вълнува и да изпитва гордост от великото дело на славянските
първоучители.
А знаете ли историята й? В тази статия ще Ви представим любопитни факти, свързани с нея.
На 15 май 1892 г. преподавателят

по френски език в Русенската
мъжка гимназия Стоян
Михайловски написва
възторженото стихотворение
„Химнъ на Св. св. Кирилъ и
Методи“ с първи стих „Върви,
народе възродени…“.

Девет години по-късно, през
1901г., на преподавателя по
музика в ловешкото училище
Панайот Пипков е възложено да
напише нова песен, която
учениците да изпеят на
наближаващия църковен
празник на Кирил и Методий на
11 май.

Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от
момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита.
Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за
поръчаната ученическа песен. Взима тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За
15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На
училищния празник я запява цялото училище.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като
празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През
1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема
и запява от всички училища в страната.

Във времето върху песента са нанесени промени. Сменени са някои редове, премахнати са
куплети. Но през 90-те години на 20 век е възстановен оригиналният текст. По традиция по
ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на
стихотворението.