Page 39 - КАРАВЕЛОВчета - Брой 4

ТВОРЧЕСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ

Какво в училище ме прави щастлив

Аз съм ученик в четвърти клас и за мен училището е едно от най-забавните места, защото там се виждам с
приятелите си от класа. Най-щастлив съм, когато в голямото междучасие и в часовете по физическо играем футбол на
двора. Но много често се случват и други интересни неща в училище, които ме правят щастлив. Например, когато
трябваше да прочетем в час по литература как сме довършили приказката за вълшебното дърво с пантофките на
Пиетро. Съучениците ми толкова харесаха моята история, че започнаха да ми ръкопляскат и това наистина много ме
зарадва. Обичам в час по математика да решавам задачите с маркер на дъската. Математиката е любимият ми
предмет. Това, което ми доставя удоволствие са логическите задачи и ребусите. Английският език също ми любим.
Когато получавам грамоти и медали в училище, това ме прави щастлив, защото знам, че съм се постарал и съм се
справил много добре.
Мисля, че да си ученик е страхотно!

Никола Димов Баев, 4.б клас

Какво в училище ме прави щастлив?

Училището не е просто сграда, в която всеки ден отивам, за да прекарам част от деня си. То е общ дом, който прави
децата щастливи. Това е мястото, където всеки ден е различен, но именно в училището открих най-искрените
приятелства, а учителят се оказа всичко – майка, баща, приятел… човекът, който никога не обръща гръб. Той вижда и
чува какво ли не за себе си- колко е лош, колко се кара, колко трудно пише хубави оценки. Той понася всичко, което
му причиняваме – лошата ни дисциплина, поредният ненаучен урок и поредното ни оправдание защо не сме го
научили. Но той прощава, всичко прощава и всичко ни дава. Това е неговото призвание.

Моето училище се казва „Любен Каравелов“. Винаги ще помня първия учебен ден! Спомням си как влязох за пръв път
в двора му и напрегнато държах букет в ръка. Нямах търпение да видя какво следва.. вълнувах се, бях любопитен и
много щастлив. Аз съм дете , а всяко дете трябва да е затрупано в щастие. Едно детство не е детство без това чувство.
Обичам, когато съм щастлив, защото тогава се чувствам свободен. Щастието прави хората красиви, свежи и им дава
криле да летят в своя собствен свят. Но за да сме щастливи, трябва да има някаква причина. Аз съм щастлив само
когато и другите около мен са щастливи. Това е, което ме прави щастлив и в училище, и в живота. Според мен това е,
което прави всеки човек по света щастлив.

Мисля, че от училище ще излизат щастливи и добри хора само когато са щастливи и добро учителите им.Тогава и
родителите ще са доволни, защото най-голямата награда и за едните, и за другите са искрените и пълни с щастие
усмивки на децата.Само тогава и училището ще е изпълнило основната си цел – да подготвя добри и щастливи хора.
Ето защо грижата за всеки учител е изключително важна, за да бъде той спокоен и да дава всичко от себе си на
учениците. В училище водещо е именно отношението на учителите към учениците. Техният пример, усмивка и
доброта. Тяхната човечност!

Колко прекрасно би било в училище да има часове по щастие. Как мислите? В този предмет „Час по щастие“ ще ни
учат да живеем в хармония със себе си, да слушаме сърцето си и да се радваме на всяка среща, случка и приятелство.
Ще се учим да ценим добрината, честността, да се възхищаваме на природните забележителности и да ценим
красотата на околната среда. Ще се смеем повече, ще мечтаем повече… ще се учим да разбираме емоциите си, да не се
срамуваме от тях. Ще се учим да се радваме на дребните неща в живота, да ценим живота и на другите, а не само своя.
Това ще е предмет, по който няма да има оценки и няма да има изпити.

Чувал съм да казват, че най-успешен старт в живота дава училището. Все още не знам дали е така, защото аз съм още
ученик. Но смятам, че училището като общ дом и семейство ми дава много. То ми показва, че човек може да е
истински щастлив само ако хората около него са щастливи. Затова аз се гордея с моето училище.

Ивайло Янчев, 3. В клас