Пътуване през хоризонтите на паметта – учениците от ОУ „Любен Каравелов“ посетиха две изложби в КЦ „Морско казино“

На 22 декември ученици от ОУ „Любен Каравелов“ – Бургас със своя преподавател по изобразително изкуство г-н Тодор Жеков посетиха Културен център „Морско казино“, където разгледаха две изложби, представящи различни поколения и посоки в съвременното изкуство.

Първата от тях е „Бургаски етюди и древни знаци“, представена в зала „Георги Баев“. Изложбата е част от Никулденските празници в града и събира живописните творби от „Бургаски етюди“ на художничката Радка Караиванова и ръчно изработените бижута на нейния син Георги Николов под наименованието „Древни знаци“. В картините градът се разкрива като пространство на светлина, настроение и лична памет, а бижутата допълват визуалния разказ чрез символи и знаци, които насочват към древни представи, архетипи и връзката между минало и настояще.

В зала „Александър Г. Коджакафалията“ учениците се запознаха с изложбата „Хоризонти на паметта“, включваща творби на Генчо Митев, Петко Задгорски и Георги Баев. В нея се срещат три художествени гласа от различни поколения, обединени от паметта и приемствеността в изкуството. Връзката между тях не е подредена йерархично, а се разгръща като верига от погледи, в която всяко поколение отговаря на предходното по свой начин. Началото е поставено от художник, дал силен тласък на художествения живот в Бургас в началото на ХХ век – Генчо Митев, продължено от негов ученик, превърнал се в една от емблематичните фигури на града – Петко Задгорски, и достигнало до автор, който преосмисля това наследство, насочвайки вниманието към скритите пластове зад видимия образ – Георги Баев.

Произведенията в изложбата не се обединяват от общ стил, а от споделено поле на паметта, в което различни времена съществуват едновременно и влизат в диалог. Миналото и настоящето не се редуват, а се преплитат, създавайки усещане за наслагване на пластове. Паметта тук не е застинал архив, а движение – непрекъснат процес на пренареждане на видяното, преживяното и разказаното. Тя възниква в срещата между образа и погледа, между онова, което вече е било, и онова, което тепърва се опитваме да осмислим.

Хоризонтът в изложбата не функционира просто като пейзажен мотив, а като начин на мислене. Той обозначава границата на нашето виждане – подвижна линия, която винаги се отдръпва, щом се опитаме да я достигнем. Именно тази недостижимост го превръща в пространство на смисъл и търсене. Хоризонтите се разместват, разпадат се и отново се подреждат, превръщайки паметта в жив процес, а не във фиксиран факт.

Образите в изложбата носят следи от море, град и човешко присъствие, но не като документ или носталгия, а като отглас от преживяване. В тях се усеща напрежението между трайното и преходното, между желанието да се съхрани и неизбежността на отминаването. Паметта се разкрива като многогласна и крехка –

изградена от наслагвания, паузи и липси, в които зрителят може да разпознае свои собствени спомени или тяхното отсъствие.

В този смисъл изложбата не предлага завършен разказ, а пространство за ориентация и размисъл, в което всеки поглед променя хоризонта, а всяко присъствие го измества. За учениците от ОУ „Любен Каравелов“ срещата с тези произведения е възможност да влязат в жив диалог с художественото наследство и с различните начини, по които паметта може да бъде мислена и изразявана. Да помним означава не просто да съхраняваме миналото, а да се учим да разговаряме с него – да му позволим да ни променя, докато ние самите го преосмисляме. Хоризонтите на паметта остават отворени именно чрез подобни срещи, в които знанието, опитът и чувствителността на младите хора намират своето място и продължение.